лидка (Лидия Кърклисийска)
100 414
16.09.2021 г., 13:28 ч.

Мечтание 

  Поезия
196 0 0

 

 

        Колко е тихо.Полунощ е.

        Като не мога да заспивам

        изненадана откривам,

        че мечтая си още.

 

        Неусетно остарявам.

        На какво ли се надявам?

        Годините бързо минават,

        болежки и бели коси ми остават.

 

        И все пак,затворена в своята стая

        не мога да спра да мечтая!

© Лидия Кърклисийска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??