Мечтание

16.09.2021 г., 13:28 ч.

Поезия

242 0 0

Колко е тихо.Полунощ е.
Като не мога да заспивам
изненадана откривам,
че мечтая си още.
Неусетно остарявам.
На какво ли се надявам?
Годините бързо минават,
болежки и бели коси ми остават.
И все пак,затворена в своята стая
не мога да спра да мечтая!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Мечтание

Искате да прочетете повече?

Предложения