Дъждът
навън не спира да вали:
и аз не знам ще дойдеш ли, илѝ
да сложа якето с качулка аз
и да притичам през дъжда до вас!?
А там
ще трябва да се съблека,
та дрехите си да си изсуша!
А ти –
от солидарност – ще речеш
и ти със мене да се съблечеш!
И, за да не
трепериме съвсем,
в леглото с тебе да се съберем …!
Уфф,
пустото му слънце – пак изгря!
И планът ми-мечта у мен умря!
---
Не се чудете
на мечтата ми, бамбини -
мъжът мечтае и след сто години!
За жалост,
поетесите издишат -
след шестдесет години само пишат!
А други
на четирсет остаряват,
и вече ни купуват, ни продават.
А, казват,
има и такива твари,
които и на младини са стари!
© Ангел Чортов Всички права запазени
ала за второто, не ще се съглася.
Дано поетеса не вземе те причака,
не се знае каква е нейната мечта.
Поздрав и усмивка за теб от баба Ана
скоро сто ши стана, все съща ще остана.