Мечтата на едно сърце
Аз, която плач не признавах,
болка, тъга, самота не познавах!
Гонене на мечти толкова нямаше,
сърцето ми тогава не страдаше!
Но после създаде своя си мечта,
целуна я, запозна я с реалността
и тази надежда крехка се сбъдна
и черният, тъмен свят я обгърна
Тази мечта на сърцето бе любовта
и нейният тежък грях бе верността!
Повярва в сърчицата и в греха
и вместо живота, прегърна смъртта...
Изживя любовта, целувките и страстта
запозна се с болката, самотата и горестта!
И рече си "Вече никому не вярвай!
Лъжи и пред себе си не признавай!"
Но пак се предаде и заблудена мечтата,
тръгна да гони любовта си крилата.
Не я достигна и принудена се спря
"Боже, загубих я! Каква съм тогава мечта?"
И като в приказка тъгата почука на вратата,
надеждата се поклони и продаде си душата
и на мен вече писна ми от любовта,
разбрах що за сладост й е сладостта...
© Няма значение Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Знам,че надежда винаги има,все пак "Надеждата умира последна" и по приницип не мисля винаги най-лошото и отрицателното и не искам всички да ценят стихотворенията ми по това дали са оптимистични или не.Има достатъчно,които са,но не всичко в живота е красиво и радостно.Радвам се на живота,но показвам просто,че има и друга страна.Пък и за сега не съм много добра в писането на "усмихнати" стихчета
-
Е,мила,не така!Просто не си случила!Надежда винаги имаНо си написала приказка!Поздравления от мен!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Тази мечта на сърцето бе любовта
и нейният тежък грях бе верността!
Повярва в сърчицата и в греха
и вместо живота, прегърна смъртта...