posh` (Таня Атанасова)
267 5344
19.03.2008 г., 13:33 ч.

Мечтата на морето за човешка слабост... 

  Поезия
5.0 / 13
764 0 20
Въздъхна тежко морето,
отдавна беше нямало вълни...
Но изровени от пепелта на мислите,
облечени като надежди,
го приласкаваха едни скали.
Нежно като глас на рaковини...
То страстно ги прегръщаше,
а те оставаха все тъй студени...
И бясно ги ревнуваше,
дори от чайките бели...
Когато тихо се отдръпваха,
то ги настигаше... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Атанасова Всички права запазени

Предложения
  • gabrielle (Габриела Цанева) Кръстопът на сънища
    Кръстопът на сънища
  • vega666 (Младен Мисана) Honey Bee
    В седефения залез се потапям - плувец в небеснотъжните води. След сянка-ладия се стапям, непеленгова...
  • Самодива (Вики) Не питайте твореца
    Не питайте творец защо е тъжен и често се потапя в самота. С отнесена усмивка ще излъже, че е добре,...
  • Синьо.цвете (Мая Нарлиева) Това е
    > Под чадър на каре с изпочупени спици > > кой ти търси небе за светци и светици?! > > Г. Воротинцев...

Още произведения »