МЕЧТАТЕЛ
Къси ми станаха нощите,
сега не ми стигат дните.
Годините пилея си още.
Клонят на старост везните.
Вървя по безкрайни пътеки.
Покрити целите със страх.
Младостта си отиде полека,
остави камари със грях.
На старостта са дълги нощите,
минават къси край мене и дните.
Добрите са малко. Много са лошите.
... Но още чакам вино от лозите.
© Мимо Николов Всички права запазени