Мечтател
На покрива на операта седнал,
гледаше умислено звездите,
под него лудо свиреха Бетовен,
а бе ли той виновен,
че изкуството: пропило се в стените,
продължаваше да го привлича
към тази чудновата сграда,
която в музиката си увлича...
За него беше истинска награда,
под светлината на светулките
да слуша разказите на цигулките...