Спят ли облаците в небесата...
И дали мъглата им е брат!?
Дали от висините свят им се завива...
И Слънцето дали на тях е брат?
Въпросите... не спират да мълчат. Защо?
Сънят покоя на безкрилите неволи буди,
човърка слабите места, търси грешки,
за да може да ти вгорчи и любовта ти.
Звездите денем уморени... не се показват,
не от срам личи си, че мечтаят през нощта
да греят... за да можем да творим,
и към любовта неспирно да вървим.