Вечер, до болка, когато
се опитвам да пипна звездите,
се превръщам в мечтателник,
който гледа разсеяно шарките
на килима, потънал във образи.
А будилникът строго отмерва
всеки копнеж, във мастило,
с метрономната си механичност
и тишина на стотици щурчета...
08. 2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация