За една любов, потънала в бездумие...
Мечтая си понякога за тебе
сама във стая, зад безброй стени.
Очите ти - тъй непосилно бреме,
показват ми милион врати.
По кой път да поема?
Не зная и не искам и да знам.
Кой от шансовете да приема?
Или пак на теб живота си да дам?
Мислите препускат бясно
и повличат ме във бездната сама.
Да вярвам ли във теб безгласно? ...