severianin (Валентин Чернев)
417 677
7.09.2012 г., 14:12 ч.

Мечти 

  Поезия
662 1 5

МЕЧТИ

 

 

Погребах вчерашните си мечти –

едно самотно тъжно занимание.

Не нося траур.

Не тъжа... почти.

Сега съм в период на колебание.

 

Мечтите бяха странен свят лъжлив,

противовес на този свят реален,

помагаха ми да оставам жив –

измислен свят,

мираж, но персонален.

 

А днес е някак пусто... и боли.

Човек така е свикнал – да мечтае.

Мечтаех...

Питам се сега дали

не дават някъде мечти назаем.

 

Защото искам да мечтая пак

и се роят у мен мечти крилати,

но вече свърших златния варак,

а все се лющи старата позлата.

 

О, толкова мечти живеят в мен,

но те ще са нетрайни и оскъдни,

болезнен вик в света ми оскърбен...

... и в крайна сметка

няма да се сбъднат!

 

Мечтите си отидоха. Почти!

Не искам да покълват нови в мене,

защото днес красивите мечти

са утрешни печални погребения.

 

Без светлината им в света е мрак.

Светът така е свикнал – да мечтае.

Но аз не искам да погребвам пак –

ако ще са мечти,

да са назаем!

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??