Сутрин. Навън се съмва, в мен е мрак.
За нежност пак със теб бленувам.
Да впивам устни в твойте пак,
в прегръдките ти нежни да потъвам.
Минало. Розово, детско и чисто.
Лежа до теб и времето е спряно.
Насреща ми усмихваш се лъчисто,
за фон звучи сърцето ми припряно.
Днес. Обичам те дори по-силно,
но други сме и ти, и аз.
Аз веч не съм хлапе невинно.
Ти нямаш време пък за нас.
Обичам те, Е.!