След кратка дрямка
пламъкът ще заблести -
елмазен стълб от хиляди мечти.
- Чии са те? -
попита принцът малък.
Гласът му отшумя далече, плахо, скрито...
падна като малък камък.
Заседна в гърлото му, сви се, потрепери...
загуби се, а той не ще да го намери.
Отвори се една врата,
защото някой трясна пред носа му друга.
А принцът поглед взрял в затворената, плаче
като сираче... болно... бедно... нямо...
Подавам му рамо,
а той - плаче само.
© Биляна Бозинарева Всички права запазени