10.09.2008 г., 8:45 ч.

... мечти разбити 

  Поезия
1041 0 3

След кратка дрямка

пламъкът ще заблести -

елмазен стълб от хиляди мечти.

- Чии са те? -

попита принцът малък.

Гласът му отшумя далече, плахо, скрито...

падна като малък камък.

Заседна в гърлото му, сви се, потрепери...

загуби се, а той не ще да го намери.

Отвори се една врата,

защото някой трясна пред носа му друга.

А принцът поглед взрял в затворената, плаче

като сираче... болно... бедно... нямо...

Подавам му рамо,

а той - плаче само.

 

 

© Биляна Бозинарева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??