limeruna (Йоана)
565 3355
8.12.2016 г., 0:34 ч.

Мечтите на тревата 

  Поезия
757 5 15

 

Със всяко действие ѝ ставаш все по-мил.
Със всяко действие ѝ ставаш по-далечен.
Надеждата на вятъра къде си скрил.
Къде си ти сега, поете...

 

Със всяко действие ѝ ставаш все по-скъп.
И тя ти дава всичко, ти пък - нищо.
Единствено поля и почва, и викът
в небето, да, а то е ниско.

 

Със всяко действие ѝ ставаш все по-мил,
с наивния си страх сълзите съхнат.
Любов, душата си къде си скрил.

 

Дъждът позеленял и поразпръснат
те чака да поруменееш там,

в цветята...

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красотата на уникалността ти!
  • Привет Йоанче! Много ми е приятно да минавам тук и ми става толкова топло на сърцето, всеки път се прибирам с нов урок и красивото чувство, с което твориш своята поезия, проза и всичко което напишеш...оставяш следи... Прегръдка!
  • Много си събрала в този стих! Поздрави
  • Пленително!
  • Кодираните послания които вграждаш в своите стихове позволяват широкия спектър от интерпретации.
    Каква по голяма възможност за полет на мисълта.
    Но ако вместо да "поруменнем" вземем че "позеленеем" там в цветята?
    Усмивка.Поздравления!
  • Стих, към който ще се връщам още много пъти!..
    Поздравления, Йоана!...
  • Чудесно! Харесах!
  • Много интересен стих, метафорите и строежа с нещо ми напомнят средновековните източни поети!
  • Както винаги - няма лабаво!!! Добре ми дойде за начало на деня. Но ще се върна към него отново и по-късно.
  • Наистина страхотно!
  • Харесах!
  • Прекрасно!
  • Нежно и красиво! Поздрави, Йоана!
  • Красива поезия на каквато е способна единствено твоята нежна душа, Йоана! Възхитен съм.
Предложения
: ??:??