Като камък на шия
воденичен тежи
любовта си да крия.
И защо ли, кажи?
Кой ли днес ще повярва,
кой ще бъде смутен,
в гроб че може да вкарва
с креп от черен сатен.
А поред тя коя е? –
няма пак да броя!
Всеки път ще ме смае,
всеки път се роя. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация