Не мога да живея с дребните неща,
не съм пораснала за тях,

искам света да отвлека

и с други дрехи светло да го облека.

Не мога да живея с всички суети,

предпочитам с измислици да скитам,

но да зная, че над пропасти

не скачам, а прелитам.

Не мога да живея без слова,

в мълчанието сякаш че умирам

и идва ми да почна да крещя,

но вместо туй заспивам.

И целият ми ден е сякаш сън,

пронизван от куршуми.

Но някъде се чува звън

и парят под краката ми медузи.