AnTiHrIsTa (Амбър)
62 109
24.02.2009 г., 21:38 ч.

Между два свята 

  Поезия
1404 0 4
Тъй искам аз да съм машина
вечно млада, безчувствена машина.
Тъй искам от стомана да съм цяла,
силна да съм, ни една сълза проляла.
Тъй искам без обич да живея,
да не страдам, да не копнея.

Но родих се аз просто жена,
чувствена, но безкрайно нещастна.
Но родих се да обичам и да страдам,
да вървя към върха, но вечно да пропадам.
Но родих се със сърце проклето,
щастие му бе дадено, но и отнето.

Тъй искам в някой ъгъл да ръждясвам,
без болка и страх бавно да угасвам.
Но родих се да вкуся сладката младост
и разбита да дочакам злочестата старост.
Тъй искам с криле метални да полетя,
но родих се по пътища прашни да бродя.

© Амбър Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Началото на втория стих ми звучи като една песен:
    "Но родих се аз просто жена, благодарна, безкрайно човечна."
    иначе е доста натъжаващо. Но едва ли наистина го искаш, нали? Чувствата нараняват, но и ни правят щастливи
  • И наричаш това опит за поезия .. Това стихотворение ми хареса много !!Поздрав!
  • Поздрав!
  • Понякога и на мен това ми се иска... Поздрави!
Предложения
: ??:??