22.04.2016 г., 21:37 ч.

Между началото и края 

  Поезия
366 0 1

Отново паднах

сгромолясах се дори.
А то отупа се и тихо каза

"Стегни се и стани."

Егото бе право
и аз подпрях се на ръце.
"Ще започнем от начало" -
Целта ми каза на уше.
Коляно сгънах.

Нисък старт .. почти.
"С теб съм, няма да си тръгна" -

Мечтата ти прошепна ми.
Знам ли.. от падане остават синини.
"По силен си! Повярвай." - казаха в глас.
Мисля си .. ами ако падна?

"Ами ако полетиш?"

И беше права Вярата,

макар с пречупено крило - летя.
Между началото и края
навсякъде бе тя .. крилата Любовта.

© Емилия Йорданова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ако стоиш на място- няма страшно
    не те грозят охлузване и рани.
    Ала мечтите не обичат празното
    защото вятърът е част от същността им.

    Харесах оптимизма в твоя стих! Поздравления!
Предложения
: ??:??