unreal (Силвия)
21 36
14.08.2006 г., 10:29 ч.

Между Рая и Ада 

  Поезия
765 0 3
Посочи ми Рая и обсипа пътя към него с целувки,
а след това ме остави да плача сама пред портите му
Изписа името си с въглен върху сърцето ми
и разпали пламъка на любовта,
а след това изпрати студен порой,
който угаси огъня
Жигоса душата ми със своите инициали,
а след това просто си тръгна
Помислих си,
че съм открила единствената четирилистна детелина на поляната,
но нежната тревица изсъхна между пръстите ми
Толкова си близо и същевременно толкова далеч
Да те обичам или да те мразя
Да плача или да те проклинам...

© Силвия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силни чувства,истински.Прекрасен стих!
  • И други мислят като мен...стихотврението е страхотно
  • Много ми хареса. Чувствено е."Жигоса душата ми със своите инициали..."
    Направи така, че да те види с някои друг, да разбере, че и други те харесват и тогава чувството за собственост ще го накара да се предаде...
Предложения
: ??:??