Между теб и мен
лежи цял един глобус
(или свят),
някоя и друга чужда любов
(все още в цвят),
малко или много съвест
(в угризения потънали),
разни обстоятелства
(силата си разгърнали).
А съдбата
сякаш гръб ни обърна.
И пак,
пак успяваме да се прегърнем.
© Надежда Тошкова Всички права запазени