Павче (Павлина)
19 31
30.09.2021 г., 19:25 ч.

Междустишно 

  Поезия
348 3 4

Тя без жал ме рани в сетивата -

да не зная кога е горещо.

Нямам чувство за дъжд, студ и вятър.

Мога само едно да усещам –

 

с колко страстна спонтанност обичам,

как съм в треска и не устоявам -

на копнежна стихия приличам.

На сълзи и на болка узрявам.

 

Засадена в тъга безутешност

през очите ми тъжно наднича -

сякаш орис, и тежка, и грешна,

не ми дава да спра да обичам.

 

Нежелана и клета, излишна -

за такава любов как се пише?

Нямам думи, мълча междустишно -

мога само да любя и дишам.

© Павлина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Щураче, много ти благодаря, че ме забелязваш. Зигфрид, благодаря, че намина.
  • Пак се върнах, за да си прочета това:
    "... с колко страстна спонтанност обичам,
    как съм в треска и не устоявам -
    на копнежна стихия приличам.
    На сълзи и на болка узрявам."
  • Браво и от мен! Красиво е!
  • Браво!
    Великолепен финал!
Предложения
: ??:??