knqza (Даниел Стоянов)
162 145
21.11.2007 г., 19:49 ч.

Меланхолична нощ 

  Поезия
637 0 8

Стрелките пак се сляха в полунощ

за кратък миг в безкрайния си бяг,

с въздишката на тази дълга нощ,

отнела всеки пристан, всеки бряг.

 

Роди се в ъглите на тъжна стая,

качи се по студените стени,

дали изобщо се терзае,

че тук присъствието и боли.

 

Стрелките пак се сляха във един

и този път с тъга, за жалост,

на масата стои бутилка джин,

като балсам за кратка радост.

 

В очакване леглото не заспива,

вратата не издава даже стон

и чувсвата все повече изстиват

и бавно гаснат в призрачния дом.

 

Неканени сенки се промъкват,

като крадци, търговци на печал,

без речи те на стълбите замръкват,

в тях липсва състрадание и жал.

 

Даже  вятърът е спрял да вее,

избягал е далеч, далеч от тук,

едно сърце във тъмното немее,

оставено само на скръб и студ.

 

Стрелките пак се сляха неведнъж,

и в два, и в три, и в четири, и в пет,

а утрото донесе капки дъжд,

отмили всичките надежди занапред.

 

© Даниел Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много добро! И толкова красиво!! Поздравления! (::
  • Тази меланхолична нощ,наистина ми навя меланхолия и тъга!
    Но пък стихът ти е убийствен!
    Поздравявам те за него!
    Поздрав!
  • Така ми се иска утрото да ти донесе ведрина и съживи всичките ти надежди!
    Натъжих се и аз...
  • Дъждът не отмива надежди, а само тъгата.
    Много красив стих. С обич.
  • Много тъжнодано тъгата остане само в стиха ти!!!Поздрави от мен!
  • Силно!!!Сякаш видях тая празна стая,а в нея изтерзана душа!Не унивай никога!Върви напред!
  • Красив стих, поздрави!!!6+
  • Завладя ме!
    Поздрав от мен!
Предложения
: ??:??