6.01.2017 г., 16:09 ч.

Меланхолично 

  Поезия
310 1 5

Снегът затрупа всички мои спомени,

мечти за минали и бъдещи любови,

а мислите ми сякаш са били отровени –

изпълнени единствено с тревоги.

Снегът изчисти всичко тук забравено,

прегърна ме в магията си бяла –

надежда, щастие – отдавна тук оставено,

очакването пак да бъда цяла.

Превърза раните, изтри сълзите ми,

прегърна ме и нежно ме целуна,

затрупа надълбоко той мечтите ми,

за да не плача, за да съществувам…

© Яна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??