Колко красиви са очите ти,
бадемови и светли с цвят
на лешник! Ухаеш свежа на
морски бриз, аз знам, че за
всяка жена си има пиниз.
Ах, кожата ти колко е гладка,
като сатен - Мелиса, имай
вяра в мен. Обичам да те
целувам зад ушето и когато
настръхнеш знам, където
и да си пак при мен ще се
върнеш. Гръдта ти е като
цъфнала смокиня, обичам
да вкусвам от плода ѝ. Когато
ходиш обичам да гледам
тялото ти красиво и твойте
извивки и форми - знай към
теб хорските погледи са
неуморни. В нощите твоето
име шептя и искам да чуя
от теб сподавен вика на
изгарящ копнеж, на страст
неутолима! Говорим на един
език, ти и аз - преплетени
тела в захлас!
© Давид Иванов Всички права запазени