rudin (Иван Христов)
858 1444
6.10.2009 г., 1:24 ч.

Мелнишко вино 

  Поезия » Гражданска
1004 0 12

Долитам със облака тъмен

в скалите ти, Мелник,

под южно небе да осъмна

на губери бели.

Присядам, обримчен от грижи,

във избата - чудо

с момчетата буйни и рижи

при виното лудо.

И бавно червеното пия,

а гърлото стяга...

Камата от хладна кания

на масата ляга.

Започва тук истинска драма:

все Яворов търся,

войводите Гоце и Даме,

Вапцаров навъсен.

С тях в тежка раздумка да седна,

сълзи да изплача.

Родино, красива и бедна,

в теб дишам и крача.

Нагоре по белите урви

пътечката следвам

и в ехо от битките бурни

очаквам в победа

до онзи предел да достигна

под Вихрен, Родино,

там жадна напивка да вдигна -

кръв - мелнишко вино!

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??