Летят годините
и вплитат в мен
неумолими нишки.
И не помага ни Пиер Карден,
ни други модни дрешки.
Изострени чертите тестват
нашето прозрение.
Кога ли ще достигнем с теб
върха на своето смирение?
А поривът? Къде се запиля
във тази златна есен?
Дали преплита някъде крака
уморен по път нелесен...
Дали със тръпнещи сърца
ще продължиме песента си?
Или в пресипналост ще спрем
и всеки ще я спотаи в душа си?
----------------------------------
Мелодия на две сърца.
Макар и закъсняла.
Дует не винаги в синхрон,
но галещ помъдряло.
Мелодията ще звучи
в сърцето ми до края.
Докато Бог ни раздели...
кога ще е... не искам и да зная...
© Криси Всички права запазени