Щом се спусне над града тъма
и от умората склониш глава,
аз при тебе тихичко ще долетя
да ти разкажа приказка една.
Затвори очи.
Без пръсти ще рисувам по леда:
"Ей там, виждаш ли, е долината,
където е живяла красавица добра.
Косите й - тъй дълги бяха,
тъй дълги, по - тъмни от нощта.
Очите й - трева зелена бяха,
снагата й гледаш - млада върба, ...