"Ти имаш време, но на мене последното ми време изтича..." (от писмо)
Накъде си се забързал, Приятелю? Още си в началото на есента. Хорова песен на птици в клоните ти звучи. Думите ти са шепот на листа. Диханието ти изпълва въздуха с аромат на цветя. Устните ти лепнат от сладост, а ръцете ти разлистват нежност. Хлорофилът ти блести от щедрост! Пътят ти до хоризонта е мнооого далече. Не ми ли вярваш? Ето ти ключа на Лятото! Слънцето златен кръг около тебе чертае...
Чудеса в поезията винаги има-затова е поезия! Така че - явно има такова чудо! Метафорите, необичайните сравнения са като проблясъци, те просто се случват и зазвучават в мисълта. Пред погледа на автора са едни, пред погледа на различните читатели - с хиляди други лица. Стихът ти е много образен и слънчев, Латинка!
Благодаря на всички за вниманието.
Ангар, стихотворението ми е написано за човек, който много скъпя - радвам се, че ти хареса!
ananke (Радослав Смилков),приятно ми е, че така си го усетил!
Елишка (Елица Стоянова), поет е този, който нарушава буквалното и създава една друга форма, която е по-богата, по оригинална в това разрушаване. А и стихотворението ми по-добре звучи с "Хлорофилът ти блести от щедрост!"
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Харесах !