Събуди ме през нощ без звезди,
помоли ме за тебе да светя.
С лунен рог, във косите ми скрит,
изпрати ме да блесна в небето.
Да огрея за тебе нощта,
да не чакаш от други лъчите.
От любов, завладяла света,
и вселената кротко мълчи си.
Поднеси ми сърцето на длан.
Предизвикай във мене див хищник.
Удави ги в солен океан
всички твои любови. (все бивши)
Изкуши ме да тръгна след теб,
превърни се във мой повелител.
И ще видиш как ражда небе –
върху теб ще посипе звездите.
А на мен в полунощ завещай
само мъничко късче от рая.
Част от себе си скришом ми дай -
в някой друг живот теб да позная.
© Мая Попова Всички права запазени