Каква мелодия се лееше в душата ми -
красива като очите на жена,
трепетът препъваше краката ми,
щом зърнах я как крачеше сама.
Вечерен час, танцуваха светулките
във лепкав мрак и хорска суетня,
ех, Господи! Красива е, сънувам ли?
Не се бави, пропъждай ми съня!
Не чадо мое, сън не е, а истина,
вълшебница - ти виждаш я нали?
Очите и звезди мънисто са,
слънчев смях от устните вали. ...