Моя тиха, моя тъмноока,
нощ с надиплени коси,
не прикривай моята посока,
а със лунен лъч я освети!
Не мами с миражи нежни
моите копнежни ръце,
а кажи в просторите безбрежни
как да литна без криле!
Не трови със шепота омаен
безропотното ми сърце -
всеки път е тук потаен -
тръпне неспокойното лице. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация