4.10.2013 г., 22:47 ч.  

Ментов чай 

  Поезия
722 0 7
Отпивам чашата си ментов чай,
а слънцето на хълма ляга,
потапям се във моя собствен рай,
умората ми някъде избяга...
... където времето в един сезон е спряло –
наситено със есен, приглушено...
... където черното е тъмнобяло
и грозното е често съвършено...
... където мислите са съвместими
с небето, с птиците, със свободата...
... и грешки от любов са допустими,
и все по–сладка е водата... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рада Димова Всички права запазени

Предложения
: ??:??