Обладан от мисли кански, 

тоест, мисли най-балкански, 

смело тръгнах към комшията 

със мезето и ракията. 

С него сме си стари дружки, 

абе, сме гърмяни пушки! 

Ще стане, както му е ред, 

един приличен мохабет. 

Но, комшията го няма!

Сигурно е пак с мадама. 

Явно,моята ракийка 

ще си пийна със комшийка! 

Комшийки много, но все стари...

Не са за мене те другари.! 

Е, тогава, срам не срам 

ракията  ще пия сам! 

Вода ще сипя във ракията

за да не ми избий чивията 

и без комшийки и комшия 

ще лапам вкусната туршия!