Месецът изгуби, с мен един облог,
скубе им брадите. Май ли? Ха, дано!
Щипя се, горкана – аз ли съм? Не съм!
Рано, отзарана, цъфна стар налъм.
Писнаха звездите, ревна вятър щур:
Тая кой я пита? С покривен паркур,
котките дивеят, а е кучи студ.
Май, през януари? Кой е прав, кой луд?
Стиска ме, чепика, луда полудях,
шапката ме стяга. Всички ги е страх.
Сбирам перушина – спретвам си крила,
а мъжът ми зина – гъска съм била. ...