Горчивият ù сок бе най-сладката му награда,
при такава отрада - да бъде с нея, а тя да бъде възнаградена
грешката му предишна - да не я е познавал, ще е простена.
Сред жалост студена, две бедра топли и бели намери,
с разсъдък премери, бивакът там си устрои
разрушавайки музата и най-здравите ù устои,
чиято гибел тя очакваше със светлата си гръд.
Разрушавайки с прът железен най-здравата ù "ограда",
той я направи своя... животът му стана нейна отрада...
© Александър Николов Всички права запазени