purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
24.03.2013 г., 21:56 ч.

Метафорично 

  Поезия
622 0 5

МЕТАФОРИЧНО

 

Зъл и намръщен пристъпи денят,

крив, недоспал и подпухнал,

припали от изгрева свойта лула,

вятър дима ù раздуха

 

и всичко наопаки тръгна,

ден подир ден заредиха се близки,

роднини, от утрин до тъмно.

Доскоро усмихнат Бог се замисли,

 

потърси у себе си някакъв грях,

а когато умът му съвсем се обистри,

реши: „Отсега всички дни ще замести нощта!”

И беше непреклонен пред нищо.

 

„Най-после, Пастирю, се сети за нас!” –

зарадваха се прилепите и крадците.

Настъпи нечовешка тишина.

Заминаха на юг една след друга всички птици...

 

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??