Ти за мен си като пустинен дъжд.
Топъл полъх през студена сутрин,
като светулка в нощта,
като искра в пепелта.
Тайно сандъче, изпълнено с красота,
диамантче с кристален блясък,
прекрасен морски тласък.
Стъпка в пясъка,
желание за вик
и преднамерен тик.
Слънцето в лятната картина,
дърветата в морската градина.
Ти си и делфин, и планктон,
и керосин, и стон.
Кафе и бира.
Ягода и слива.
Ти за мен си целият един такъв словесен,
целият приказно небесен.
Безкраен и всевечен.
© Мария Томова Всички права запазени