denissa (Дениса Деливерска)
44 824
24.09.2013 г., 22:18 ч.

Метаморфно 

  Поезия
981 0 12



Дълго глождих очите ти, знам
и се стичах по бялата риза...
Не успях да създам даже храм,
в който ти по чорапи да влизаш.

Нито спретнах къщурка за нас
(за солени и сладки усмивки) —
вън дървото остана без глас,
че на червеи стана завивка!

Стогодишният кръг го боли
от нацепен от тръните корен,
а хербарият с листи брои,
че сезонът "любов" е затворен.

Идва зима — прозорци мълчат.
На пера все замръзват стъклата.
Куци паяци в мене тъкат
черги шарени нейде в душата,

за да вдигнат до слънцето мост
(с перила от артритни мъниста)...
В нова кожа — на рибена кост —
луда пролет във теб да разлистят.

Дом да вдигнат — за мен и Адам —
да отгледам детето без бури...
На Вивалди ще ида да дам
свитък с блян.
                           За една партитура!

© Дениса Деливерска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??