Повика ме по име и Те чух.
Докосна ме и цялата потръпнах.
А после звънна пролетен капчук.
По клоните избиха млади пъпки…
С очите на душата Те видях!
И разумът пое по нови друми,
строшил оковите на всеки страх,
обърнал гръб на светското безумие…
И прогърмя в съня ми Твоят глас!
Не бе възможно с друг да го объркам.
Смали се чак до точка моят "Аз",
дъхът заседна в сухото ми гърло. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация