26.06.2009 г., 12:38 ч.

Метаморфоза 

  Поезия » Любовна
1078 0 21

Бавно се убиваме, прецизно.

Тровим се с преглътнати въздишки.

С думи мазохираме неспирно,

в стихове-капани, като мишки.

 

Впрегнати в животи-въртележки

драпаме по стълбички със лапи.

Бягаме от страстите човешки,

времето опашките ни хапе...

 

Битовите трици са удобство.

Седемзвездно, там да се заровим.

Мишки в ежедневното си робство,

птици по душа... и по неволя...

 

Станахме на прилепи - от обич.

Закръжихме в два различни свята:

нощем като две стрели се гоним;

денем сме... надолу със главата.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??