Когато си млад и се вихрено влюбиш –
морето изглежда едва до колéне!
На душата ти леко е!Високо хвърчиш!
Не даваш от щастието миг да ти вземат!!
Два цвята навсякъде виждаш безумно.
Те са бяло и розово, затова си щастлив!
Би искал да са дните – нощи безлунни
и славей да пее безкрай речитатив!
А после,във брака, отново хвърчиш,
но само едва и до първата спирка...
Проза – с торбите, със грижите, малко спиш,
за дребно кавгите извират безспирно! ...