6.11.2009 г., 23:45 ч.

Метросексуалният 

  Поезия » Пародии
5.0 / 4
1014 0 9

Прости ми, о, дарлинг! Айм сори, ъф корс!

С небережен съм стайлинг, с приведен съм торс.

Служебното парти напуснах сега:

пак скритите карти навяват тъга.

Да, аз съм успешен и в бранша прочут,

но офисът – тесен, и търся уют.

Донесох ти “Джони” и разни цветя,

кутия с бонбони – пред нас е нощта!

Отваряш ми боса. Какъв педикюр!

Преглъщаш въпроса, че май съм натюр.

Сменил е костюма, отчиташ наум,

не иска и дума, че с нов съм парфюм.

Тиймбилдингът беше мечта за пейзан

и стафът вонеше съвсем на глиган.

Аз пак съм обрасъл – той, лазерът, фал.:

измамен отрасъл – във косми съм цял...

Уиски да пия, дойде ми дотук.

Сипи ми ракия от прашен бърдук!

Наливай и пета: баща ти – факир!

В прованса да крета, вари еликсир.

И дай ми салата, не дръж се напук –

срежи два домата, сложи им и лук.

Разкривам ти смело най-святото аз:

роден съм на село, закусвал съм с праз...

Мъже ми се слагат: в кенеф, теферич,

те даже не питат, че всъщност съм пич.

Ма к'ва си налята – най-сетне жена!

Теб батко ще мята, не стой настрана!

Събуй ми чепика – задръж, че е скъп.

Аз мъж съм, се вика, дори да съм сръб...

Неяхана краво, я лягай до мен!

Ш'ти кажа направо: носи и леген...

© Аноним Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • От тази тишина не става нищо. Пропуква се отвътре. Като чаша, в която няма вино, а въздишките се гон...
  • Миг преди бурята само някак измамно е тихо. После ще лумне бял пламък и скоро няма да стихне... В ог...
  • Не съм дете – не мога да простя и в ясен юлски ден да те прегърна. Сега далеч от теб ще отлетя. До п...

Още произведения »