бялатишина
136 124
28.01.2018 г., 21:27 ч.

Мхм 

  Поезия » Любовна
605 11 9

Да беше мъка да се утеши.
И лоша дума, че да се забрави.
А беше лед в любимите очи.
И километри парещо мълчание.

 

Защото всичко в мен е празнота.
Изграждат ме не клетки – само липси. 
Не ми остана глас, че да крещя.
Дъждът отми последните ми мисли. 

 

И днес разбирам... Болка и любов
не са две думи противоречиви.
А две лица на същия живот. 
Близнаци със едно и също име. 

 

И пътят е един. А избор няма. 
И да живееш значи да търпиш.
Да те обичам значи да прощавам
докато всеки лед се разтопи. 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??