на племенника ми Ивайло Терзийски
И понеже богат ли си - чакай банкрут,
а замръкнеш ли просяк - сънувай разкош.
Всяка слава е каца със мед. И с барут.
Всеки ден недохранен, прилича на нощ.
За плода на успех, твърде бърз, не ламти -
все на сенчица зрял, а отвътре червив.
И не сбъдвай във времето всички мечти -
остави си една и ще бъдеш щастлив.
Не поглеждай ревниво из чужди блюда.
Наслади се на залък, изкаран със пот.
Наранено небе или къс свобода
не мени за отломки от вечен живот.
Не доспивай над евтини, цветни лъжи,
по-удобни от кралския плащ и конвой,
щом в сърцето ти, като във мида, лежи
зрънце обич, с което светът става твой...
© Ивайло Терзийски Всички права запазени