Времето препуска. И пулсира
чак до дълбините на смъртта,
внезапно пътя му блокира
 усмивката ти - грейнала в нощта...

в реките тъмни, на кръвта ми,
избистря се лице на ангел.
 И непокътнато за да остане,
 изплувам - да не го удавя

До теб е пътят ми пряк миг,
откраднато, от Вечността, квадратче -
превърнато в изящен щрих
от порив, за любов, тъй плачещ!

Сърцето ми пленено сякаш спира
 в прегръдката на твоята коса.
И ако беше само сън Захирът,
то в този миг си сбъдната мечта.