Такава съм, взломявам Тишината,
минавам през заключени врати,
в очите ти събличам си душата
и от копнежи въздуха трепти.
Оставям ти една целувка страстна
и нежността ми пареща до вик.
Не ме търси...нощта е тъй прекрасна.
Измисляй ме...до следващия миг.
© Марияна Димитрова Всички права запазени