И мойто утро тихичко премина,
не беше слънчево и топло.
Валя, гърмя, посмя се, даже честичко боля.
И мина...
Сега е ден и някак си препича,
ту слънчев, ту облачен и сив.
И гледам все назад и мисля,
а слънцето отива все към пладне...
Поспрях за малко,
а останах тук и време неусетно мина...
Във детски спомен- неприветлив
остана мойта заран да мълчи. ...