3.09.2006 г., 21:19 ч.

Миг 

  Поезия
832 0 7
Миг прекрасен , но изгубен.
Миг потънал в самота.
Миг забравен, чакащ да му
дойде реда.
Мига прекрасен си отиде,
само спомена седи там сега,
да напомня за мига
който бе забравен и да всява
малко вина.

© Димана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Според мен не сте вникнали досатъчно в стихотворението, като се прочете с повече чувсто, се разбира, че не се говори просто за миг, ами за нещо повече, за човек например. Доборо сравнение, продлъжавай все така нагоре, не обръщай внимание на критици, които само се правят на тикава и нищо не разбират, стихотворението не трябва да има думи, които просото да си румавен на определ ред, трябва да има чуство и точоно такова чувство влагаш ти в твоите стихове. Поздрави и от мен 6
  • Чудесно е!6
  • съгласна съм с Вестин!Продължавай напред и само нагоре!!!
  • Продължавай. Ще си получи
  • Много объркано и... нещо му куца на това. Всъщност нищо не е станало. Като четеш, нищо не се разбира. Тук и стил няма... Трябва много труд да вложиш. Искат се много оригинални мисли, а трябва и да ги подредиш подобаващо. Тук не виждам такива. Знам, че можеш да пишеш и хубаво. Чел съм и други твои творби. Можеш! Извини ме за откровеността ми. Може да съм малко буен в изказа си, но както винаги съм искрен. Успехи от мен.
  • Усещам голямо противоречие в това стихотворение!
    "Миг прекрасен , но изгубен.
    ...Миг забравен, чакащ да му дойде реда."
    Не те разбирам!
  • Има идея и много желание.
    Усеща се опит за рими.
    Трябва още малко старание.
    Стиха ти е хубав.Пиши.

    Поздрав и усмивка.
Предложения
: ??:??