Миг
МИГ
“... за оня миг вечност...”
Жак ПРЕВЕР, “Градината”
“Какво е вечност, ако няма миг?”
Венета АРАХАНГЕЛОВА
... И аз не съм ли всъщност
миг от вечност
– дълбока, безначална и безкрайна,
с начало и финал – мъглява тайна –
внезапен квант стихийност бързотечна?
Какво съм, щом самият аз разделям
– с амбицията да остана вечен! –
на кварки този миг-живот обречен
– на часове, на дни и на недели?
Не сме ли подигравката на Бога,
създал набързо между две прозевки
безпомощни разумни еднодневки?
Кой би ми отговорил?
Аз не мога!
Кого да питам?
Вечността се смее –
светът ни миг от нея съществува
и аз не знам дори дали си струва
такъв оскъден квант да се живее...
Додето мигнеш – старостта те дебне,
смъртта те чака.
И за мен е тайна
кому сме нужни толкова нетрайни.
Един миг вечност е игра на дребно!
На фона на самото мироздание
човек е смешен.
Вече ми се струва,
че Господ грозно се е пошегувал –
един миг ни е дал,
и той – страдание.
Знам, вечността е шепа мигновения,
но моят миг е недостойно кратък:
той свършва –
аз ще продължа нататък
и вечността ще продължи за мене;
и може би в безбрежната далечност
присъда друго време ще изрича
и моят миг ще бъде по-различен...
Мислете си за мен като за вечност!
© Валентин Чернев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Бог знае какво сме, но е хубаво, че още сме...
-
С Eia (Росица Танчева)
А вечност... не е нужно да я искаме, тя е заложена в самите нас, тягата към вечност... и ние наистина сме вечни... ако съумяваме да живеем И за другите, освен за себе си. Но дори и да не успеем в един живот, има още възможности да го направим. Всеки опит, дори и несполучлив, ни дава възможност да се научим да бъдем по-любящи същества... да се доближим максимално до правилния път... и да го прозрем.
Много провокиращ стих! -
създал набързо между две прозевки
безпомощни разумни еднодневки?
Жесток анализ! Харесах! -
Умела интерпретация на един от кардиналните въпроси, вълнуващи будните умове откакто свят светува. Освен издържаната форма, другата причина не само да прочета, но и да препрочета стихотворението е, че навежда на размисъл и това го прави особено стойностно за мен. Може би земният живот е само миг от метаморфозите на вечната душа? Или пък просто трябва да живеем тук и сега така, сякаш всеки ден е последният ни миг, отреден от съдбата, за да останат след някои от нас следи, които ще се помнят от поколенията? При всички случаи шанс имат съзидателните личности - те са част от вечността и силният финал на стихотворението е достоен за тях.
-
Вечните въпроси за смисъла на човешкия живот, намерили подходящ поетичен израз. Поздравления за философската творба!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
