Докоснахме ръцете си и ето,
сърцата ни потръпнаха в очакване...
Какво ли в същност е съдбата?
Да се изправиш тъй във вечността.
Да вдъхнеш смелост ти във есента.
Да помълчиш.
Да се стопиш, като сълза.
И да усетиш миг любов...
Наистина дошла...
© Симеон Пенчев Всички права запазени
Стопли ме с думичките си.