Миг като вечност...

30.12.2009 г., 0:09 ч.

Поезия

794 0 2

Миг като вечност...

В онзи миг,

като във приказка една,

аз срещнах погледа ти устремен.

В онзи миг

наведох аз глава,

а ти ме гледаше смутен...

Изправих се аз

и погледнах в очите красиви.

Приказка ли бе това,

туптяха ли сърцата щастливи?

Надзърнах в дълбоките очи -

черни като нощта.

И като че ли виждах

пред мене твоята душа...

Смутена аз от красотата,

погледнах в голата земя,

изправих се напук на суетата,

но теб те нямаше сега.

Къде ли е? - запитах се.

Обходих всички с поглед аз

и търсех аз, и взирах се

за очите на своя мираж.

И днес още търся

и питам се

истина ли е било или не?

А онзи миг - миг като вечност,

е още в моето сърце...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.